През 20-те години на XX век учените откриват, че според квантовата теория частиците придобиват ясно изразени свойства само когато тези свойства бъдат измерени. Айнщайн настоява, че този факт свидетелства само, че квантовата теория е непълна и създава експеримент, за да докаже това.
Когато през 1982 година експериментът най-накрая е проведен, се оказва, че Айнщайн греши. Става ясно, че частиците могат да се сдвояват, което им позволява мигновено да свържат характеристиките си, без значение на какво разстояние се намират една от друга.
Въпреки че преди на квантовото сдвояване се е гледало като на деликатно и езотерично явление, то се оказва изненадващо стабилно и има голяма вероятност да се превърне в една от водещите концепции в технологиите от XXI век. Вече се използват сдвоени частици, за да се гарантира сигурността на определени комуникационни системи. Тези частици могат да бъдат и основата на ултрабързи квантови компютри и дори на устройства за телепортация в стил Стар Трек.
Днес теоретиците смятат, че сдвояването е сравнително често срещано в природата, което прави още по-голяма възможността да живеем в космическа мрежа от връзки, преодоляващи времето и пространството.
Кой е доказал, че Айнщайн греши относно твърдението си, че квантовата теория е непълна и до какво е довело това? ...




