Различни мислители, от философите на Древна Гърция до съвременната квантова космология и теорията за вечното разширяване, наричат времето "илюзия". Според тях възприемането на времето като нещо, което преминава от настоящ момент към настоящ момент, е продукт на психиката ни, така че всичко, което е реално или истинско, остава такова за вечността и извън пределите на времето.
Идеята, че реалността се простира в безвремевото царство на истината, а не в потока от събития, който долавят възприятията ни, може да среща подкрепа в научните твърдения, но в нея се крие и едно метафизично предубеждение. ...
Днешните опити квантовата теория да бъде отнесена към космологичното, за да обхване цялата Вселена, а не само една нейна подсистема, често се формулират като уравнения, които предполагат, че времето се поражда от безвремева реалност.
Тези опити обаче срещат проблем и от техническо, и от концептуално естество, които са още по-сложни дори от обичайните загадки на квантовата теория. Няколко открития при изучаването на квантовата гравитация демонстрират, че нашето четириизмерно време-пространство се появява от една версия на теорията, при която времето е реално, а не продукт на нещо друго.
И така, противно на древната метафизична традиция, времето не само е реално, то най-вероятно е единственият фундаментален аспект на реалността, който преживяваме директно и не е продукт на нещо друго. Съгласни ли сте с тази теза?
“The only reason for time is so that everything doesn't happen at once” -