Информационната ера, в която живеем, поражда и някои дигитални дилеми. Днес, когато можем да се свържем с Интернет където и да отидем, границата между живота ни онлайн и офлайн става още по-размита. С коментарите си във Facebook поставяме начало на разговори в реалния живот, а онова, което откриваме чрез интернет търсачките, може да ни осигури първоначално впечатление за някого много преди да сме го срещнали лично.
Мрежата безспорно направи живота ни по-лесен, но предизвика и немалко проблеми. Да вземем за пример Facebook. Социалните мрежи ни помагат да поддържаме връзка с приятели и роднини. Полезно или вредно ще се отрази на кариерата обаче приемането на поканите за приятелство от хората, с които работите? Освен това уебсайтове от рода на Facebook осигуряват достъп през Мрежата до някои подробности от личния ни живот. Да се спре това разпространение на информация е почти невъзможно, така че какво бихме могли да сторим, за да си останат личните ни данни наистина лични? ...
Когато става въпрос за влюбване, да проверявате с търсачка човека, с когото имате среща изглежда съвсем безобидно - преди среща с вашия избраник, искате да разберете нещо за него, неговите предпочитания, например заради темите на разговор, и общо взето за всеки е ясно, че когато сме влюбени искаме да знаем повече за човека, който харесваме.
Проверка на миналото на другия, в някои случаи може да се окаже и полезна, играта на частен детектив обаче може да ви създаде и проблеми. Онова, което сте научили чрез интернет, може да подлъже мозъка ви, че познавате някого много по-добре, отколкото в действителност. Най-съществената причина да не ровите прекалено дълбоко из резултатите от търсенето е да не провалите връзката още преди да я започнете.
"Използването на търсачки е неизбежно, казва един д-р психоаналитик, който се занимава с психологията на модерните технологии. - Трябва обаче да поставите някаква граница, защото едно от големите удоволствия на първата среща е да откриеш нещо ново." Според този психоаналитик обменът на информация на четири очи не само е приятен, но и помага на хората да се отпуснат. "Саморазкриването поражда саморазкриване. Ако вече разполагате с информацията, ще нарушите целия процес. Прекаленото ровене из Мрежата води до изключително неловки първи срещи."
Facebook е създаден като социална мрежа за студенти. Сайтът има за цел да ни помогне да поддържаме връзка с хората в своя живот. Имат ли обаче място сред тях и хората, с които работите, както и вашият шеф? Трябва добре да прецените това според отношенията си с тях. Защото ако отношенията ви с тях са изцяло професионални и решите да приемете поканата за приятелство на колегите си, трябва винаги да внимавате какво пишете, защото те ще могат да го виждат. Освен това не забравяйте, че Facebook поставя час срещу всяка ваша публикация. Ако оцени активността ви в мрежата като прекалено голяма, шефът ви може да реши, че пилеете времето си, а вие едва ли бихте искали това.
В интернет пространството стои и въпросът дали трябва да разкриваме местонахождението си. Някои уеб-услуги искат от вас да посочите къде се намирате, като например в някои онлайн игри. Да съобщавате къде се намирате обаче невинаги е безобидна игра. И не само настоящото си местонахождение не трябва да разкривате. Според доклад написан от един разкаял се обирджия, крадците използват социалните мрежи, за да изградят взаимоотношения с различни хора и да си набележат евентуални цели. Затова си помислете добре, преди да споделите във Facebook плановете си за прекарване на отпуската или дори уикенда.
За това, дали можем да "сваляме" филми, музика, текст, от юридическа гледна точка отговорът зависи от притежателя на авторските права. Доколкото "свалянето" от торенти включва запис, или както е формулирано в Закона за авторското право и сродните му права - "възпроизвеждане", то по принцип това не може да става без изричното съгласие на автора. Този принцип се прилага сравнително строго в САЩ, където има издадени съдебни решения срещу физически лица за свободна размяна на файлове.
Относно използването на чужда Wi-Fi връзка, като например тази на съседите, трябва да се има предвид, че заемане, споделяне, кражба или както и да го наричате, използването на чужда безжична връзка без разрешение се счита за престъпление както по света, така и у нас в България. Деянието е намерило място в Наказателния кодекс на страната ни и в зависимост от тълкуването на съда може да бъде квалифицирано като компютърна измама, при която наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и парична глоба.
А колко приятели би трябвало да имаме в социалните мрежи? Някои имат стотици приятели във Facebook, но според един професор по еволюционна антропология, техният брой би трябвало да е не повече от 150. Според него това е броят на хората, с които бихме могли да имаме реципрочни взаимоотношения. Както пояснява той, тези приятелства имат история. Защо 150 обаче? Професорът открива зависимост между големината на социалните групи и размера на неокортекса на мозъка, което определя оптимална численост на групата от 150 души. Впоследствие той изследва взаимоотношенията в реалния свят и се оказва, че броят е почти същият. Той твърди, че не бихме могли да имаме повече от 150 близки приятели, защото мозъкът ни не е в състояние да запомни подробностите за взаимоотношенията с всеки от тях. Ако не са подсилвани чрез постоянно контактуване, тези връзки - и невронните, и социалните, ще отслабнат и в крайна сметка "ще се отдалечите един от друг."