Науката не възприема термина "тривиалност' и нито едно откритие не трябва да бъде подценявано. Открития са възможни не само на космическо ниво, но и често във всяка обикновена среда около нас.
Галилео наблюдава люлеенето на полилея в катедралата в Пиза и се запитва какви закони определят неговото поведение.
Нютон твърди, че падането на една ябълка го е вдъхновило да открие Закона за всеобщото привличане.
Американският физик Ричард Фийнман споделя, че започва работата си върху електрона, която му носи Нобелова награда, след като се опитва да си обясни въртенето на движението на шарките върху въртяща се чиния.
Айнщайн дори успява да претвори фантазии в прозрения. Като тийнейджър той се пита как ли би виждал света, ако го наблюдава, яхнал лъч светлина. Търсейки отговорите, гениалният физик достига до Специалната теория на относителността и до E=mc² .
В прочутата си книга ''Съвети към младия учен'', покойният Нобелов лауреат сър Питър Медауар заявява, че ''Всеки учен, на всяка възраст, който иска да направи значими открития, трябва да изучава значими проблеми''.
Онова, което той забравя да спомене е, че природата понякога завоалира значимите проблеми като тривиални частици от действителността.
